Нежно, нежно докосваш ми струните
и небесен звук от тях затрептя.
Не е вятърът, бурно бушуващ -
до сърцето ми стигат твоите слова
като птици, долетели от бъдното.
Виртуозно засвири цигулката
на далечната ми бяла душа.
Как прегърнал си страстно грифа й,
капят думи като перлени зрЪнца
и нанизват мелодия на любовта.
И разлистват пътека в сърцето ми
по зеления хребет на чувствата,
позабравени бели лястовичи слова
са накацали в очите ми с песен -
сладострастие и обич във стихове.
Постепенно забързват в динамика ритмите,
разтрептява се свода небесен
в необятни,
искрящи,
приливни терци
на цигулка,
на птича душа -
изумителен вик
на словата кресчендо,
в огнен стих
кацат властно
по алените платна
на сърцето.
Не отпускай грифа с уморена ръка,
разтревожен като сляп музикант.
Постепенно ще притихна в сърцето ти
с най-възторжен цигулков акорд.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены