Докоснати за обич
ДОКОСНАТИ ЗА ОБИЧ
Някой почука на твоята врата, Душа.
Изненадана, задъхана, тихо приближи.
Смазана, набръчкана от дълга самота,
сепна се, отстъпи. Чукането те втрещи.
Отвори си устата, да попиташ кой е.
Но глас не се изтръгна от Душата.
Той бе отдавна забравен спомен,
потънал в паяжините на тишината.
Без да попита, все пак отвори тя.
Сърцето вледенено я подтикна:
„Стига, стига живя в черна самота!
Как без топлина искаш да извикам?“
Стоеше на прага друга Душа изгубена,
по пътеки дълго самотна вървяла.
И тя бе от бурите тежки обрулена,
за топло огнище и покрив мечтала.
Две Души протягат пламнали ръце.
Светлина се спусна от небето бяла.
За миг разперили любовните криле,
сърцата си докоснахте, за обич закопнели.
26 10 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
