M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
29.05.2021 г., 0:53 ч.

Докосване 

  Поезия
984 5 10

В окъсаната мантия на нощта,

разбиват се бездомни мечтите,

скиталници в среднощната роса,

заслепяват призори очите.

 

От небето се спусна светлина

неубоздана, всесилна и страстна 

сърцето пленява, обгаря плътта

душата с обич белязва.

 

Денят се стопява на мънички капки 

и всички танцуват с кръвта,

а вените тесни сърцето издуват 

за да влезе отново страстта. 

 

Пред живота позирам на срички 

разкъсана, в малката шепа,

голяма душа,

 късче от вяра хвърлям 

в нозете ти и отново към тебе вървя! 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Катя!
  • Хареса ми стиха ти, Миночка! Поздравления!
  • Роси, благодаря ти, за коментара и за любими! Хубав ден!
  • късче от вяра хвърлям 
    в нозете ти и отново към тебе вървя! 
    Тъжно, но и някак оптимистично! Хареса ми!
  • Благодаря ти, Иван, за коментара и поставянето на стиха в любими, бъди щастлив!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Зиги, благодаря, за това, че винаги ми коментираш стиховете , правиш го много сърдечно, благодаря и за любими. Хубав ден !
  • Прекрасен стих, Миночка! Много ми хареса! 😊
  • Благодаря, за коментара, Скити! Хубав ден!
    Младен, благодаря, за поставянето на стиха в любими, хубав ден!
  • "късче от вяра хвърлям
    в нозете ти и отново към тебе вървя!"
    Много е хубаво, Миночка!
Предложения
: ??:??