Докосване
В окъсаната мантия на нощта,
разбиват се бездомни мечтите,
скиталници в среднощната роса,
заслепяват призори очите.
От небето се спусна светлина
неубоздана, всесилна и страстна
сърцето пленява, обгаря плътта
душата с обич белязва.
Денят се стопява на мънички капки
и всички танцуват с кръвта,
а вените тесни сърцето издуват
за да влезе отново страстта.
Пред живота позирам на срички
разкъсана, в малката шепа,
голяма душа,
късче от вяра хвърлям
в нозете ти и отново към тебе вървя!
© Миночка Митева All rights reserved.
