ДОКОСВАНЕ

9.06.2007 г., 20:55 ч.

Поезия

1003 0 4

Д О К О С В А Н Е

Аз трябваше да се преборя с мойта младост,

за да съм сигурна, че не греша.

И чак тогава с трепет да докосна

възвишените твои небеса.

Нескромно е пред теб да се изправям,

наред със толкова големи имена.

- Но аз съм силна, а силата си имам

от твоята отрудена земя.

От малка къпех се в лазура ти сребреещ

и пиех твойта утринна роса,

закичвах се със клончета зелени,

а за игра ми служеше пръстта.

Затуй сега пред теб благоговея,

пред твойта с нищо необхватна красота!

И караш ме със теб да се гордея,

че твоя съм - макар невръстна дъщеря!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.