ДОКОСВАНЕ
Д О К О С В А Н Е
Аз трябваше да се преборя с мойта младост,
за да съм сигурна, че не греша.
И чак тогава с трепет да докосна
възвишените твои небеса.
Нескромно е пред теб да се изправям,
наред със толкова големи имена.
- Но аз съм силна, а силата си имам
от твоята отрудена земя.
От малка къпех се в лазура ти сребреещ
и пиех твойта утринна роса,
закичвах се със клончета зелени,
а за игра ми служеше пръстта.
Затуй сега пред теб благоговея,
пред твойта с нищо необхватна красота!
И караш ме със теб да се гордея,
че твоя съм - макар невръстна дъщеря!
© Тонка Янакиева All rights reserved.
