Nella_gold (Нели )
841 4525
4.07.2007 г., 19:09 ч.

Докосване 

  Поезия
496 0 4
Слънцето бавно гасне зад хоризонта,
догарят огнените му лъчи,
гаснат някъде в необятното…
Замръква.
Денят уморено притваря очи,
а луната плахо наднича през мъничко пухено облаче,
голяма и пълна, учудена…
Нейде в здрача привлича ореол от звезди,
златни и бляскави, такива - като очите ни.
Но пусто, и странно,
и тъжно-самотно - в душите ни.
Опитвам да стигна до теб – протягам ръце,
и в мрака, почти те докоснах,
но… къде си, не зная.
Не виждам лицето ти в мрака,
а не би да съм сляпа? Не!
А толкова близо си, толкова близо…
усещам дъха ти…
Луната ми е сводница,
безмълвно ми помага, изстрадала с мен,
и преболяла отколешна раздяла с утрото.
Пропила моята душа, наситила я с любов.
И всяко липсващо парче от нея
запълва със студена Топлина.
Успях!
Докосвам те нежно с длани във мрака,
и милвам лицето ти,
устните тихо шептят: „Обичам те”!
Ти сияеш! По тялото ми преминава
цялата енергия на изгаряща страст,
на любов, тъй чиста , и възвишена.
Тук, под звездите, улисано,
дълго се търсехме, в празното нищо,
в своя собствен свят се потапяме…
Свят, изграден от мечти.
А ръцете, преплитат се в странни фигури,
наподобяващи … полет на птици.
Телата тръпнат, и впиват се,
при всяко следващо докосване
– неустоими, и жадни отпиват на бавни глътки
животворната, поредната доза любов…
Макар, че погледите ни все търсят се,
неразбиращо, но… искащи
да се докоснат до истински желаното.

... Защото раздялата ни е убийствена…

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??