9.12.2008 г., 18:31

Докосване

1.2K 0 1

ДОКОСВАНЕ

Незнайно как

  докосна ми душата!

Незнайно как -

    със нежност, с финес!

 

Илъчваше потоци магнетизъм,

доверие внушаваше безкрай

и сила някаква - във слабостта!

 

Мой мили, кой си ти?

Познавам те от векове като че ли

и всичко мога да ти кажа!

 

За себе си ми разкажи,

за всички свои дни -

какво ни свърза и какво разделя?

Кой си ти?

 

Едно докосване, една любов,

една въздишка и една тревога?

Една тъга, една сълза...

за теб ще я пролея...

                                                            ако не те докосна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...