ДОКОСВАНЕ
Незнайно как
докосна ми душата!
Незнайно как -
със нежност, с финес!
Илъчваше потоци магнетизъм,
доверие внушаваше безкрай
и сила някаква - във слабостта!
Мой мили, кой си ти?
Познавам те от векове като че ли
и всичко мога да ти кажа!
За себе си ми разкажи,
за всички свои дни -
какво ни свърза и какво разделя?
Кой си ти?
Едно докосване, една любов,
една въздишка и една тревога?
Една тъга, една сълза...
за теб ще я пролея...
ако не те докосна!
© Снежана Христова Всички права запазени