9.12.2008 г., 18:31

Докосване

1.2K 0 1

ДОКОСВАНЕ

Незнайно как

  докосна ми душата!

Незнайно как -

    със нежност, с финес!

 

Илъчваше потоци магнетизъм,

доверие внушаваше безкрай

и сила някаква - във слабостта!

 

Мой мили, кой си ти?

Познавам те от векове като че ли

и всичко мога да ти кажа!

 

За себе си ми разкажи,

за всички свои дни -

какво ни свърза и какво разделя?

Кой си ти?

 

Едно докосване, една любов,

една въздишка и една тревога?

Една тъга, една сълза...

за теб ще я пролея...

                                                            ако не те докосна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...