Dec 9, 2008, 6:31 PM

Докосване

  Poetry » Love
1.2K 0 1

ДОКОСВАНЕ

Незнайно как

  докосна ми душата!

Незнайно как -

    със нежност, с финес!

 

Илъчваше потоци магнетизъм,

доверие внушаваше безкрай

и сила някаква - във слабостта!

 

Мой мили, кой си ти?

Познавам те от векове като че ли

и всичко мога да ти кажа!

 

За себе си ми разкажи,

за всички свои дни -

какво ни свърза и какво разделя?

Кой си ти?

 

Едно докосване, една любов,

една въздишка и една тревога?

Една тъга, една сълза...

за теб ще я пролея...

                                                            ако не те докосна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...