Нека те видя, Господи,
като мълния златна,
разкъсала звездния купол
на смълчаното лятно небе.
Нека те чуя, Господи,
като спомен от музика
забравена, тиха
в дъното на безбрежно море,
като кристалния смях, бликащ
във спонтанната радост
на малко дете.
Нека накрая почувствам те,
Господи,
в трепета, с който
Ти нежно докосваш
моето любящо сърце!
© Татяна Борисова Всички права запазени