Нека те видя, Господи,
като мълния златна,
разкъсала звездния купол
на смълчаното лятно небе.
Нека те чуя, Господи,
като спомен от музика
забравена, тиха
в дъното на безбрежно море,
като кристалния смях, бликащ
във спонтанната радост
на малко дете.
Нека накрая почувствам те,
Господи,
в трепета, с който
Ти нежно докосваш
моето любящо сърце!
© Татяна Борисова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
