Нека те видя, Господи,
като мълния златна,
разкъсала звездния купол
на смълчаното лятно небе.
Нека те чуя, Господи,
като спомен от музика
забравена, тиха
в дъното на безбрежно море,
като кристалния смях, бликащ
във спонтанната радост
на малко дете.
Нека накрая почувствам те,
Господи,
в трепета, с който
Ти нежно докосваш
моето любящо сърце!
© Татяна Борисова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
