Нека те видя, Господи,
като мълния златна,
разкъсала звездния купол
на смълчаното лятно небе.
Нека те чуя, Господи,
като спомен от музика
забравена, тиха
в дъното на безбрежно море,
като кристалния смях, бликащ
във спонтанната радост
на малко дете.
Нека накрая почувствам те,
Господи,
в трепета, с който
Ти нежно докосваш
моето любящо сърце!
© Татяна Борисова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
