30.12.2008 г., 21:02

Докосване

716 0 2
Докосване на мисли
се слива във нощта.
Вселени малки, ярки,
проблясват сред дъжда.
Те капките използват
във призма да блестят
и някак да прочистят
грешния си път.

Докосване на мисли
през точки светлина,
като светулки малки
пътуват през света.
Летят и осветяват
пътя си навред,
докосват, нажежават
замръзналия ред.

Докосване на мисли,
магическа искра,
тя огън ще подпали,
променяйки света.
И там, сред същината
на сивия ни ден
две мисли ще се срещнат
във миг обикновен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....