2.09.2007 г., 12:45

Докосващо

982 0 18

Нашепваш, думи галят,

ефирът се насища с тях,

милват, топлят, парят,

огън палят... изгорях.


Жива са вода, опиват,

енергия са, вид заряд,

шепнещо ме заливат,

стон нежен, благодат.


Ароматът възпламенява

минава... по сетивата,

омайва и се настанява

дълбоко... във душата.


Аз искам, ала не смея,

сън сякаш е, не живот.

Изгаряща душа, немея

милвам те, благослов.


Искаща те приютявам,

пазя чувството във нас,

разгарящо приласкавам

и шепна с най-тих глас.


Ясно всяка дума чувам,

търсиш в мрака  моето.

Едно до друго, в ритъм,

леко докосвам  твоето.

03.05.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, познато ти е, то беше писано от Нети
    А тя ми предостъпи правата над своите куплети.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • сякаш познавам този приятел отнякъде...дето не може да бъде такъв какъвто е...
    и за моето и твоето дали съм чувал...или беше само стон...
  • Благодаря ви, усмихвате ме с коментарите си.
    Радвам се, че акростиховете ми ви харесват и достигат.

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.
  • Да... определено си майстор на акростиховете!
    Браво, Ани!
    Много харесах!

  • Хареса ми!Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...