Нашепваш, думи галят,
ефирът се насища с тях,
милват, топлят, парят,
огън палят... изгорях.
Жива са вода, опиват,
енергия са, вид заряд,
шепнещо ме заливат,
стон нежен, благодат.
Ароматът възпламенява
минава... по сетивата,
омайва и се настанява
дълбоко... във душата.
Аз искам, ала не смея,
сън сякаш е, не живот.
Изгаряща душа, немея
милвам те, благослов.
Искаща те приютявам,
пазя чувството във нас,
разгарящо приласкавам
и шепна с най-тих глас.
Ясно всяка дума чувам,
търсиш в мрака моето.
Едно до друго, в ритъм,
леко докосвам твоето.
03.05.2007г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
А тя ми предостъпи правата над своите куплети.
Поздрав и усмивка за теб.