2 сент. 2007 г., 12:45

Докосващо

986 0 18

Нашепваш, думи галят,

ефирът се насища с тях,

милват, топлят, парят,

огън палят... изгорях.


Жива са вода, опиват,

енергия са, вид заряд,

шепнещо ме заливат,

стон нежен, благодат.


Ароматът възпламенява

минава... по сетивата,

омайва и се настанява

дълбоко... във душата.


Аз искам, ала не смея,

сън сякаш е, не живот.

Изгаряща душа, немея

милвам те, благослов.


Искаща те приютявам,

пазя чувството във нас,

разгарящо приласкавам

и шепна с най-тих глас.


Ясно всяка дума чувам,

търсиш в мрака  моето.

Едно до друго, в ритъм,

леко докосвам  твоето.

03.05.2007г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, познато ти е, то беше писано от Нети
    А тя ми предостъпи правата над своите куплети.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • сякаш познавам този приятел отнякъде...дето не може да бъде такъв какъвто е...
    и за моето и твоето дали съм чувал...или беше само стон...
  • Благодаря ви, усмихвате ме с коментарите си.
    Радвам се, че акростиховете ми ви харесват и достигат.

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.
  • Да... определено си майстор на акростиховете!
    Браво, Ани!
    Много харесах!

  • Хареса ми!Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...