25.06.2024 г., 12:10

Дом

633 4 6

В очите нароиха се светулки,
а славейчето в шепа сви гнездо,
на рамо кацна пъстра пеперуда,
в главата скри се бръмбарче едно.

В коси-лиани билки разцъфтяха,
в ухото свирна радостен щурец,
в едно сърце вълкът намери стряха
и кацна на коляно млад скорец.

От две ръце протегнаха се клони,
калинка по петата пропълзя,
а плахо зайче мислите подгони,
че търсеше на тигър смелостта...

Намира свое място и тревичка,
и дъб вековен, малък цвят и скот
у нас, че изградени сме от всичко
и дом за всяка форма на живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много живо и красиво!
  • Красиво е, истинска наслада!
  • Образен и красив стих!
  • Милата Вики, само едно бръмбарче в главата. Да ти услужа, аз имам много.
    Обаче си ненадмината, толкова антураж в едно стихотворение си е направо гениалност.
  • Прекрасно стихотворение, Вики! Създават настроение всички животинки, които подскачат по думите. Хареса ми и те поздравявам!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...