Jun 25, 2024, 12:10 PM

Дом

  Poetry
642 4 6

В очите нароиха се светулки,
а славейчето в шепа сви гнездо,
на рамо кацна пъстра пеперуда,
в главата скри се бръмбарче едно.

В коси-лиани билки разцъфтяха,
в ухото свирна радостен щурец,
в едно сърце вълкът намери стряха
и кацна на коляно млад скорец.

От две ръце протегнаха се клони,
калинка по петата пропълзя,
а плахо зайче мислите подгони,
че търсеше на тигър смелостта...

Намира свое място и тревичка,
и дъб вековен, малък цвят и скот
у нас, че изградени сме от всичко
и дом за всяка форма на живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много живо и красиво!
  • Красиво е, истинска наслада!
  • Образен и красив стих!
  • Милата Вики, само едно бръмбарче в главата. Да ти услужа, аз имам много.
    Обаче си ненадмината, толкова антураж в едно стихотворение си е направо гениалност.
  • Прекрасно стихотворение, Вики! Създават настроение всички животинки, които подскачат по думите. Хареса ми и те поздравявам!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...