25 июн. 2024 г., 12:10

Дом

634 4 6

В очите нароиха се светулки,
а славейчето в шепа сви гнездо,
на рамо кацна пъстра пеперуда,
в главата скри се бръмбарче едно.

В коси-лиани билки разцъфтяха,
в ухото свирна радостен щурец,
в едно сърце вълкът намери стряха
и кацна на коляно млад скорец.

От две ръце протегнаха се клони,
калинка по петата пропълзя,
а плахо зайче мислите подгони,
че търсеше на тигър смелостта...

Намира свое място и тревичка,
и дъб вековен, малък цвят и скот
у нас, че изградени сме от всичко
и дом за всяка форма на живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много живо и красиво!
  • Красиво е, истинска наслада!
  • Образен и красив стих!
  • Милата Вики, само едно бръмбарче в главата. Да ти услужа, аз имам много.
    Обаче си ненадмината, толкова антураж в едно стихотворение си е направо гениалност.
  • Прекрасно стихотворение, Вики! Създават настроение всички животинки, които подскачат по думите. Хареса ми и те поздравявам!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...