5.07.2018 г., 22:57 ч.

Дом за скитник 

  Поезия
802 7 10

Той знаеше, че има своя дом,
но за беда, не помнеше къде е –
хралупа или крепост от бетон,
на пуст чукар, край слънчева алея!?

Той знаеше. И цял живот вървя –
а пътища безброй – ни край, ни спирка
и още търси късчето земя,
забравения пристан приютило.

Преброди планини и върхове,
на черни урви спуска се в недрата,
пустините, безбрежното море
и стръмните пътеки към зората.

Къде и как да спре, нима подслон
случаен би си струвал!? Има къща
там някъде, под ласкав небосклон.
Къде ли е пътеката за връщане?

Все някога, когато и да е
ще го насочат морните му стъпки,
към стряхата, която ще го спре,
та раните от пътя да закърпи.

А до тогава, здрачен и смирен,
ще крачи – всеки друм е просто търсене
на собствен дом – и свой, и съкровен,
със спомена за живи и за мъртви.

Със няколко живота по-богат,
покой намерил в скитане тревожно,
той търси своя дом в различен свят –
от другата страна на невъзможното.

 

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??