Jul 5, 2018, 10:57 PM

Дом за скитник

  Poetry
1.1K 7 10

Той знаеше, че има своя дом,
но за беда, не помнеше къде е –
хралупа или крепост от бетон,
на пуст чукар, край слънчева алея!?

Той знаеше. И цял живот вървя –
а пътища безброй – ни край, ни спирка
и още търси късчето земя,
забравения пристан приютило.

Преброди планини и върхове,
на черни урви спуска се в недрата,
пустините, безбрежното море
и стръмните пътеки към зората.

Къде и как да спре, нима подслон
случаен би си струвал!? Има къща
там някъде, под ласкав небосклон.
Къде ли е пътеката за връщане?

Все някога, когато и да е
ще го насочат морните му стъпки,
към стряхата, която ще го спре,
та раните от пътя да закърпи.

А до тогава, здрачен и смирен,
ще крачи – всеки друм е просто търсене
на собствен дом – и свой, и съкровен,
със спомена за живи и за мъртви.

Със няколко живота по-богат,
покой намерил в скитане тревожно,
той търси своя дом в различен свят –
от другата страна на невъзможното.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...