Jul 5, 2018, 10:57 PM

Дом за скитник

  Poetry
1.1K 7 10

Той знаеше, че има своя дом,
но за беда, не помнеше къде е –
хралупа или крепост от бетон,
на пуст чукар, край слънчева алея!?

Той знаеше. И цял живот вървя –
а пътища безброй – ни край, ни спирка
и още търси късчето земя,
забравения пристан приютило.

Преброди планини и върхове,
на черни урви спуска се в недрата,
пустините, безбрежното море
и стръмните пътеки към зората.

Къде и как да спре, нима подслон
случаен би си струвал!? Има къща
там някъде, под ласкав небосклон.
Къде ли е пътеката за връщане?

Все някога, когато и да е
ще го насочат морните му стъпки,
към стряхата, която ще го спре,
та раните от пътя да закърпи.

А до тогава, здрачен и смирен,
ще крачи – всеки друм е просто търсене
на собствен дом – и свой, и съкровен,
със спомена за живи и за мъртви.

Със няколко живота по-богат,
покой намерил в скитане тревожно,
той търси своя дом в различен свят –
от другата страна на невъзможното.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...