Домашно насилие
Домашно насилие
Страх ме е вратата да отворя,
за да не влезеш през нея пиян,
и в миг ужаса да се превърне,
в редовния за мен кошмар.
Удряш по страните силно,
нанасяш ми поредна синина,
тялото безпомощно се свлича,
но не се задоволяваш с това.
Ревностно крещиш, обиждаш,
скубеш моите коси,
колкото по-силно плача,
толкова по-яростен си ти.
Молех се за миг това да свърши
болката завинаги да спре,
изтерзана от ударите тежки,
нямах вече сили да се боря с теб.
И ето бавно се отдалечаваш,
поредната жестокост проявил,
търсех начини да се изправя,
да прикрия нанесените ми следи.
Имах нуждата да се оплача,
тихо болката да споделя
системното насилие да премахна,
веднъж завинаги да се спася.
Но страх ме беше да говоря,
не исках да си причинявам пак това,
защото знаех, че с отварянето на вратата,
ще се завърне все същия кошмар!
П.С.:”Нека кажем- НЕ на домашното насилие”!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© fervor Всички права запазени
