18.07.2008 г., 10:05 ч.

Дон Кихот си бил 

  Поезия » Философска
532 0 4

Дон Кихот си бил.

Видях силуета ти.

Стана ми смешно,

заплаках и спрях.

Няма ни вест,

нито кост от мелници.

Мостът е срутен,

великанът заспал.

Сипе се бавно брашно.

По акации мравки полазват,

домът е под тях.

Песенно чука кълвач в петолиние -

видима диря коя съм била.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??