2.11.2006 г., 15:34

Донесе ли ми цвете горско...

857 0 12

Видя ли на изгрева ти красотата

създадена от топли слънчеви лъчи,

усети ли и пулса силен на земята,

ускорен от моите несбъднати мечти?

Измокри ли  росата твойте длани,

когато сутрин по цветята тя искри,

изпи ли  със шепи ти събрани

капките, които са от моите сълзи?

Гони ли  задъхан в нощите вълните,

усещайки прохлада на судената вода,

сам стоя ли  измръзнал под звездите

мечтаейки да стопля твоята душа?

Покори ли върхове  високи

минавайки през зло и през добро,

донесе ли ми  цвете горско

с кадифено, мъничко стебло?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...