Донесе ли ми цвете горско...
Видя ли на изгрева ти красотата
създадена от топли слънчеви лъчи,
усети ли и пулса силен на земята,
ускорен от моите несбъднати мечти?
Измокри ли росата твойте длани,
когато сутрин по цветята тя искри,
изпи ли със шепи ти събрани
капките, които са от моите сълзи?
Гони ли задъхан в нощите вълните,
усещайки прохлада на судената вода,
сам стоя ли измръзнал под звездите
мечтаейки да стопля твоята душа?
Покори ли върхове високи
минавайки през зло и през добро,
донесе ли ми цвете горско
с кадифено, мъничко стебло?© Людмила Нилсън All rights reserved.
Браво миличка!
