Донесено от вятъра на спомена
Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая,
че чувам ехото отекнало от себе си,
а аз се спъвам в свойта слепота,
макар да няма прагове и стълбици.
Очите ми отворено-затворени
не виждат незаключени врати,
а мислите ми съхнат неотронени
и гаснат като дните, без следи.
Не пробвам да изляза от затвора си,
обречен съм да обикалям в кръг,
така че всички мои навици
започват и завършват тук.
И само вятъра на спомена
минава през дебелите прегради,
ограждащи душата ми във стаята,
в която бавно и безцелно бродя.
И днес ще чакам стъпките прииждащи,
от другата страна на черната стена,
неможещи да ме достигнат никога,
защото аз не си ги спомням.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Èдин Гравън Всички права запазени
