Донесено от вятъра на спомена
Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая,
че чувам ехото отекнало от себе си,
а аз се спъвам в свойта слепота,
макар да няма прагове и стълбици.
Очите ми отворено-затворени
не виждат незаключени врати,
а мислите ми съхнат неотронени
и гаснат като дните, без следи.
Не пробвам да изляза от затвора си,
обречен съм да обикалям в кръг,
така че всички мои навици
започват и завършват тук.
И само вятъра на спомена
минава през дебелите прегради,
ограждащи душата ми във стаята,
в която бавно и безцелно бродя.
И днес ще чакам стъпките прииждащи,
от другата страна на черната стена,
неможещи да ме достигнат никога,
защото аз не си ги спомням.
© Èдин Гравън All rights reserved.
