5.03.2019 г., 11:16 ч.

Дописва друг. А аз съм...Отлетяла... 

  Поезия » Друга
2399 28 26

Ако затворя слънцето в две шепи
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.

 

Ако убия времето в зачатък,
ще оправдая всички песимисти.
Те знаят, че животът ни е кратък
и може би смъртта ще ги пречисти.

 

Но истината в думите ми диша.
И любовта ми грешна, или бяла.
Започна ли неистини да пиша.
Дописва друг.  А аз съм... Отлетяла...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това и правя, миличка.
  • Не отлитай, мила! Остани и дерзай
  • Къде си се върнала, Лиде! Само това е стига, миличка. Помощ от приятел, четене, труд и искреност, винаги. Люти, горчи, това е. Благодаря ти! Благодаря, Иринче!
  • Е,това е за мен истинската поезия-да пишеш това,от което е натежала душата ти-радостно или тъжно,но и да умееш да го кажеш така,че да въздейства.Божа дарба е-пази я!
  • Благодаря, Калине!
  • Истинско, мъдро, разтърсващо! Поклон, Наде!
  • Благодаря,Иржи! Извиявам се, за закъснението!
  • Хем толкова съм закъсняла,хем всичко е казано и трябва да го повтарям,но ти го знаеш вече-пристрастена съм към твоето писане,Наде,възхищавам се от всичко-и от темите,които сякаш извират и от начина да ги представиш най-добре!
  • Благодаря, Елка!
  • Прекрасно! Напълни ми душата! Поздравления и от мен!
  • Стойчо, Силвенце, Ангелче,Миночка, Гавраил, Бени, благодаря ви!
  • Великолепно си го изрекла, Наде!... Поздравления за теб и майстора за чудесния избор!
  • Все някъде бързаш,надпреварваш се...и отлиташ.
  • Стахотно, както винаги наде! Не може никой да те повтори !
  • Нестандартно, оригинално, истинско и мъдро! Браво, Наде!
  • Силен финал!
  • Благодаря, Краси! Яна, Руми, Руме, Юри, Марианче, благодаря ви! Нема, да`ода, ша фръкна, Рени. Права си, Марго! Сенсей старо куче учи ли нови трикове? Благодаря, Мъдрост моя! Красе, благодаря! Лия, прегръщам те!
  • "...Но истината в думите ми диша..."
    Дано да диша, да трепти и да живее!
    За точно тези редове душата търси и копнее.
    И като песен сред милиони гласове
    едничка струна звучно се обади,
    не два, не три, а милиони светове
    се раждат. И в сърцата млади,
    отново има бъдеще и "по-добре".
    С Надеждата и думите в устата са по-благи,
    и хлябът, сух и остарял, по-лесно се преглъща,
    човекът щом доброто е видял, тъгата до вратата пак изпраща.
    Благодаря ти! Ти си звукът от струната, който създава
    редове можещи да пеят на душите.
  • Най- важното, след всичките"ако"
    е да не спре ръката да въздиша.
    Светът ще е безцветно-едноок,
    изчезнат ли онези дето пишат...
  • Тъжно и силно...
    Но карай по женски - едно говорИ, друго правИ...
    Учи се!
  • Привет, Наде! Не си давай работата на друг, че ще я прецака. Стой си тук и си пиши! За разноо разие, можеш да попляскаш с крила от време на време.
  • Нема да одиш никъде - не тъ пущам!
  • Наде, не зная кой е грешен или сляп, но ти си уникат! Поздравления за написаното!
  • Уникално! Просто невероятно!
  • Страхотна си ти! Блестяща!
Предложения
: ??:??