24.10.2007 г., 13:37

ДОРИ

808 0 5

Дори и да те няма, аз зная още, 

че пак за мен ще те създам

от болката на дългите ми нощи

и няма повече да бъдеш сам!

 

Дори и да те няма, аз зная нямо,

от кал - вода и пясък - ще те сътворя

на нощен вятър в светлата премяна,

през огън, лед и обич ще те поведа...

 

Че в тишината на нощния простор

да бъдем двама - и огън, и вода -

та сред песните на птичи хор

в сияние за нас да се роди деня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...