24.10.2007 г., 13:37

ДОРИ

807 0 5

Дори и да те няма, аз зная още, 

че пак за мен ще те създам

от болката на дългите ми нощи

и няма повече да бъдеш сам!

 

Дори и да те няма, аз зная нямо,

от кал - вода и пясък - ще те сътворя

на нощен вятър в светлата премяна,

през огън, лед и обич ще те поведа...

 

Че в тишината на нощния простор

да бъдем двама - и огън, и вода -

та сред песните на птичи хор

в сияние за нас да се роди деня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...