24.10.2007 г., 13:37

ДОРИ

806 0 5

Дори и да те няма, аз зная още, 

че пак за мен ще те създам

от болката на дългите ми нощи

и няма повече да бъдеш сам!

 

Дори и да те няма, аз зная нямо,

от кал - вода и пясък - ще те сътворя

на нощен вятър в светлата премяна,

през огън, лед и обич ще те поведа...

 

Че в тишината на нощния простор

да бъдем двама - и огън, и вода -

та сред песните на птичи хор

в сияние за нас да се роди деня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...