Дори и да те няма, аз зная още,
че пак за мен ще те създам
от болката на дългите ми нощи
и няма повече да бъдеш сам!
Дори и да те няма, аз зная нямо,
от кал - вода и пясък - ще те сътворя
на нощен вятър в светлата премяна,
през огън, лед и обич ще те поведа...
Че в тишината на нощния простор
да бъдем двама - и огън, и вода -
та сред песните на птичи хор
в сияние за нас да се роди деня...