Дори и да те няма, аз зная още,
че пак за мен ще те създам
от болката на дългите ми нощи
и няма повече да бъдеш сам!
Дори и да те няма, аз зная нямо,
от кал - вода и пясък - ще те сътворя
на нощен вятър в светлата премяна,
през огън, лед и обич ще те поведа...
Че в тишината на нощния простор
да бъдем двама - и огън, и вода -
та сред песните на птичи хор
в сияние за нас да се роди деня...
© Хриси Саръова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Приказчица,много е красиво!Поздрави!