Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
24.07.2021 г., 11:32 ч.  

Дори да ме докоснеш, хей така... 

  Поезия » Любовна
292 2 5

Дори да ме докоснеш, хей така,
нехайно и привидно уморено,
ще хукне пак в премръзналите вени,
онази буйна пролетна река.
Ръцете ни навеки ще сплете,
като върбови вейчици зелени,
ще пия сок от теб и ти от мене,
а жаждата ни само ще расте.

 

А нощем среброликата Луна
лицето си в реката ще оглежда
и в подмолите ще лови надежда -
златиста рибка – свети, ето на.
В тревата светъл спомен е стаен,
огрява полунощната тръстика
и с вятърно гласче при мен те вика,
преди да е настъпил онзи ден.

 

Реката в който всичко ще забрави,
щурчетата ще млъкнат, ненадейно –
забравата ще вземе всичко нейно
и ще помръкнат злачните дъбрави.
По детски ще заплаче облак сив.
И сред върбите ехото ще нищи,
на кръстопът запалено огнище –
дано изрови въглен – още жив.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??