Дори далеч...
Очертава се забита Коледа...
(Както целияТ ми скапан рейс...)
Дори далеч...
Обичам те, Любов. Обичам.
(Понякога съм странно сам...)
Не мога непрестанно да се вричам,
макар да искам. Страшно сам.
Обичай ме, Любов! Обичай.
Дори и лош. Дори далеч.
Безсънен, името ти сричам...
Със теб съм пак. Дори далеч.
Обичам те, Любов. Обичам.
Не се страхувам, че след мен,
Светът за теб ще е различен,
но ще те има! И след мен...
Обичам те... Обичам ...
25/12/2001 Сингапур
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
