22.04.2008 г., 10:39

Дори от страст да се изгубя

1.1K 1 7
 

Разливаш се в мене като тръпка

и караш всяка клетка да трепери,

доближаваш ме с бавни стъпки

и караш ме от страст да стена.

 

Така те искам, че не мога

порива на тялото да спра.

Искам ти да ме докосваш,

но как да ти призная за това!

 

Аз знам - не мога да те имам,

но тръпката по тебе завладява

и всяка клетка иска да те има,

и тялото ти моето да обладава.

 

Мислейки за тебе, чак настръхвам!

Искам те - безумно и без мярка!

Чрез устните ти въздух аз да вдъхвам,

да чувствам как целуваш ме в мрака.

 

Вземи ме и поне веднъж люби ме -

не искам друго, само, само теб!

Единствен път да шепна твойто име,

да целувам устните ти като мед.

 

Позволи веднъж да съм до тебе

и страсно, и необуздано да те любя,

прави каквото искаш с мене

дори след теб от страст да се изгубя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...