28.02.2015 г., 18:19 ч.
Дори поетите усещат с Известно закъснение
Мойте бели нощи за тебе са изгубени...
Как ме траеш още?! - То си е за чудене...
Нима не ти омръзна да лягаш все сама?!
Колко време вече не си била жена!
Сгушен всяка вечер в мъдра самота,
дръгна само с молив безплодно по листа.
Разчесвам бледи рими, недоносени мераци;
очите си изгледах от взиране за знаци,
които да доказват гениалност на поет.
С усилие израждам пореден слаб куплет...
Тъй, в низходяща крива, загърбил женски ласки,
подклаждам и угасям графомански страсти.
В зори се чак дотътрям (след третите петли),
възглавето подирил с подпухнали очи.
Ти отново кротко, жертвено мълчиш
(честичко усещам – преструваш се, че спиш).
Да беше възроптала, поне едничък път,
кажи, че съжаляваш за избора си тъп,
че нявга, га въздишаше по „юношата блед”,
пò инак си представяше бъдеще с поет!
И онзи гаден Пешо (Вечният ерген),
срещнем го, усмихне се, ала не гледа мен (!).
Такъв един учтивичък, спретнатичък, чист,
мустачките - поддържани, жилав като глист;
В очите му играят нездрави светлини,
това леке раздава го, ценииител на жени.
Не съм му виждал прага. По хорските одумки
напол’вин бил изтъркан от самотни булки...
Дано таз тиха кротост у мойта благоверна
да няма за причина споменатия мизерник...
За всеки случай, вече, седми ден поред
по два пъти (!) отсрамвам мъжката си чест.
Гложди ме обаче скрито притеснение –
дали не се усетих с Известно закъснение?
21.01.2015
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дручко си е, кога човек руча от първа ръка. На друг веке нема да верувам.
Кой жужи, къде жужи...?
- В сайта жужат, Янче, ама не покрай мене. Уеднаквяват различия, ама то, вода и шарлан мешат ли се?!
Благодаря за стихотворението на Таньо Клисуров. Това си бе направо комплимент, защото освен че е класен поет, по стечение на обстоятелствата, ми е и градски.
Немой да се плашиш от Танчето! Тя си те харесва, но едва ли би се впечатлила от твоята тънкообидност, в случай, че решиш да изсипеш наведнъж целия си дневник тук. Благодаря ти още веднъж за това, че внесе весели искрици в нощта ми! -
Въх, Яно, видох го клипчето. Ама той (момъкот у клипо), хептен захлупен, бе чедо! Мойот поетин, на Дон Жуан мяза пред него.
Одил сам по онио край да тража македонки, ма не кажувам, е ли сам съ облажил. Маленко юще ми требеше и щех да цъфна и на съборо, оти един чиляк от Лешко мъ поднесе, дека 400 ручила щели да огласят Пирина - от Рожен, та чак до връо Безбог. Верно, дигнали малко ундурма, па сетне кат съ зафанало - чалга, чалга... "...чак до утринта". Сал едно цигане излезло да брани нашиот обичай с шарени, тъкани черги и плетени калцуни.
Сегинка, я ке ти благодара за коментаро, дека техническио проблем го е забавИл, а юще и за харното клипче! -
Бравос!
-
За Пешо, всеки знае – той е Музикантин;
надува сакса в бара, только по тиранти.
Току що Самодивата, с експромта си нервозен,
домъкна цел Художник и стана сериознооо!
Поетът насадил е погрешно впечатление,
признавайки си своите, безпочвени съмнения,
че в творческата „тройка” влезе ли жена,
сал нему се отрежда „ощетената” страна.
Ще трябва да поправи туй недоразумение,
тутакси написвайки стих-опровержение...
Простете мили братя, братя по перо,
създадох ви проблем от деликатно естество!
Зарад плетач един на бледи, постни рими,
на всички, незаслужено, да ви излезе име.
Няма застраховка, че къщната ни Муза,
в главицата си сладка не е за нещо гузна.
Но тъй е при художника, любещ се със четката,
така е с музиканта, целуващ сал тромпетката.
Славата на Пешо, май е надценена.
Три бракосъчетания – по за девет дена(!)
Художникът отсреща? – Познаваме се лично.
Добро момче е, даже, бих казал – симпатично.
Та, той ми е споделял, как неговото булче
(на което във очите съзрях едни светулкиии...!),
изразило несъгласие с Пешовий портрет
(поръчан бил от него, в актов „свеж” сюжет),
възкликвайки неволно пред гордата осанка:
„Нарисувал си му сакса по-дълъг с осем санта!”
И художникът се тюхкаше – аджеба, отгде ли,
булчето наясно е, на инструментите с размера?
Всички ний изпитваме понякога съмнение,
съдейки навярно по свои изкушения.
Нека да създаваме двупосочно рими,
листа бял редувайки, защо не и с... килима(!)
Таз благородна дейност изисква нещо просто -
моливът ни требе да е здравата подострен! -
Ех, нека да си пише и тежко да мъдрува,
по цели нощи нека с "таланта" се надува,
сам себе си да лъже, че е голям поет,
за нея всичко вече, отдавна, е наред.
А вечният ерген ли? Била би луда тя
с такъв да пропилява сияйна красота.
Жените той си сменя - по няколко на ден
и, може би, е вече напълно изхабен.
Но виж, как в нея гледа художникът отсреща -
очите му - дълбоки, ръцете му - горещи...
Творец на красота е и точно той си струва
по кожата и топла вълшебства да рисува.
Тя кротка е и мила, защото е щастлива.
"Поетът" да се лута сред мислите мъгливи,
безплодно да се мъчи, молива да тормози,
в главичката му празна живее сива проза.
Как би могъл да знае (зает е да въздиша),
че сто пъти, от него, тя по-красиво пише. -
Май и двете Светлушки са на едно мнение. Съзаклятнички! На Светлето, дето е по-ербап, ще отговоря: За добрите поети едва ли е нужно да влизат в ума, ако са успели да погалят в дълбочина чувствителната душа на жената. Но и това не мога да твърдя със сигурност, защото съм мъж. Пък и в стихото ставаше въпрос за пишман-поет. Познавам един такъв и от негово име написах... туй, което написах.
-
Мхм, поетите били чувствителни!! И можели да ти бръкнат в душицата!! Дрън-дрън!! Ма в главицата не могааат!! Могат само да се съмняват, нищо друго!! хи хи хи
-
...
-
> Ивон, Росица! - Продължавайте да се усмихвате!
> Привет, Краси, брате по съдба! - Дано твоят Пешо да не е като тази наша "квартална напаст". Нека съвместяваме Муза и Деликатни "задължения"! -
-
Здрасти, о, жертво на Музата невярна!
Уплаши ме, човек, че и аз имам един комшия Пешо! Пфффф...
Хайде осмомартенски зарязваме Музата -
да живей Жената! -
Усмихна ме!
-
Здравей, Тити! Благодаря за "месечинката"!
-
-
Ели, Радиола! - Нека е честита и за вас, Момичета! О, да, Раде! - Факторът "пешо" като регулатор на семейни отношения...
-
Виж ти!Онзи гаден Пешо се е оказал полезен, все пак!Честита Баба Марта! Здрава, весела , вдъхновена пролет ти желая!
-
Права е Дани Сулакова. Напълно я подкрепям.
-
> Привет, Доче!
Тази твоя интерпретация, така ме шибна, че чак подскочих. Аха, прищя ти се и на теб да гледаш сеир, нали! Мястото до реката си ме устройва и хич немам нагласата да преминавам на „левия” бряг. Пък и Пешко си е баш хетеро. Хетеро, хетеро, ама все пак, знае ли човек... Хей, ти нямаше ли си друга работа, та ми вкара в главата таз бодлива представа!?
> Мая, това моментната ти снимчица ли е? Хареса ми. Личицето ти е едно такова грейнало, усмихнатичко – също пълна месечинка!
> Tilenius; Ъхъ. Ще се направя , че съм наясно... Пожеланието обаче разбрах. Приятна неделя и на теб! -
Ние няма как да ти отговорим. Продължавай по два пъти за нея и с по 7 пъти за нас и накрая като претеглим както при мене се получи и ти даваш пълно за празно и празно на пълно. Сложно е, затова ще ти обясня. Губиш като Пурко печелиш, като Ястребовски . Лека събота и неделя.
-
"И онзи гаден Пешо (Вечният ерген),
срещнем го, усмихне се, ала не гледа мен (!)."
Представям си го чувството,ако(ами)все пак.
за тебе бил е погледа на този смел юнак.
Какво ли биха казали клюкарите в квартала:
Тоз`Пешо дясно-ляв раздава го кат` хала.
И аз благодаря за настроението! -
Здравей, Василка! - Кой на каквото си постеле...
-
Хареса ми! Дано не е със закъснение!
-
Как... как мъ нарече, Дани? Зевзек, а? О, тутакси щяхме да сторим още едно кълбо, стига да знаех каквай таа дума!
-
Ааа...Танче, за тези рими ще станем на кълбо
Браво, браво на тоз поет-зевзек! -
> Ех, Таня... Може да е просто липса на късмет или пък си голяма махнаджийка. Ако спреш обаче да „четеш” хептен нема шанс да случиш на поета с универсалните за теб рими.
> Здравей, Пламена! Ами то, колко му е да те усмихне теб човек, закачливке! -
Леко и приятно за четене.
Усмихна ме!
Поздрави, Людмил! -
Едно време, га мама ми викаше "Тане, не ти требе поет, само куплетчета ша навъждате", аз Не! На инат! Поет та поет! И като се засилих да търся...
Карах-варах, бая рими премерих, никоя не ми пасна на метриката, ма не се отказвах. До този момент!
След тая семейна сага обаче, официално обявявам край на търсенето!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хубава вечер ти желая и аз, Бо!