Feb 28, 2015, 6:19 PM

Дори поетите усещат с Известно закъснение

1.9K 1 28

Мойте бели нощи за тебе са изгубени...

Как ме траеш още?! - То си е за чудене...

Нима не ти омръзна да лягаш все сама?!

Колко време вече не си била жена!

Сгушен всяка вечер в мъдра самота,

дръгна само с молив безплодно по листа.

Разчесвам бледи рими, недоносени мераци;

очите си изгледах от взиране за знаци,

които да доказват гениалност на поет.

С усилие израждам пореден слаб куплет...

 

Тъй, в низходяща крива, загърбил женски ласки,

подклаждам и угасям графомански страсти.

В зори се чак дотътрям (след третите петли),

възглавето подирил с подпухнали очи.

Ти отново кротко, жертвено мълчиш

(честичко усещам – преструваш се, че спиш).

Да беше възроптала, поне едничък път,

кажи, че съжаляваш за избора си тъп,

че нявга, га въздишаше по „юношата блед”,

пò инак си представяше бъдеще с поет!

 

И онзи гаден Пешо (Вечният ерген),

срещнем го, усмихне се, ала не гледа мен (!).

Такъв един учтивичък, спретнатичък, чист,

мустачките - поддържани, жилав като глист;

В очите му играят нездрави светлини,

това леке раздава го, ценииител на жени.

Не съм му виждал прага. По хорските одумки

напол’вин бил изтъркан от самотни булки...

Дано таз тиха кротост у мойта благоверна

да няма за причина споменатия мизерник...

 

За всеки случай, вече, седми ден поред

по два пъти (!) отсрамвам мъжката си чест.

Гложди ме обаче скрито притеснение –

дали не се усетих с Известно закъснение?

 

21.01.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Нешев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как би могла да ми досадиш, Веселушке. Хич недей да развъждаш в себе си таквиз притеснения!
    Хубава вечер ти желая и аз, Бо!
  • Дручко си е, кога човек руча от първа ръка. На друг веке нема да верувам.
    Кой жужи, къде жужи...? - В сайта жужат, Янче, ама не покрай мене. Уеднаквяват различия, ама то, вода и шарлан мешат ли се?!
    Благодаря за стихотворението на Таньо Клисуров. Това си бе направо комплимент, защото освен че е класен поет, по стечение на обстоятелствата, ми е и градски.
    Немой да се плашиш от Танчето! Тя си те харесва, но едва ли би се впечатлила от твоята тънкообидност, в случай, че решиш да изсипеш наведнъж целия си дневник тук. Благодаря ти още веднъж за това, че внесе весели искрици в нощта ми!
  • Въх, Яно, видох го клипчето. Ама той (момъкот у клипо), хептен захлупен, бе чедо! Мойот поетин, на Дон Жуан мяза пред него.
    Одил сам по онио край да тража македонки, ма не кажувам, е ли сам съ облажил. Маленко юще ми требеше и щех да цъфна и на съборо, оти един чиляк от Лешко мъ поднесе, дека 400 ручила щели да огласят Пирина - от Рожен, та чак до връо Безбог. Верно, дигнали малко ундурма, па сетне кат съ зафанало - чалга, чалга... "...чак до утринта". Сал едно цигане излезло да брани нашиот обичай с шарени, тъкани черги и плетени калцуни.
    Сегинка, я ке ти благодара за коментаро, дека техническио проблем го е забавИл, а юще и за харното клипче!
  • Бравос!
  • За Пешо, всеки знае – той е Музикантин;
    надува сакса в бара, только по тиранти.
    Току що Самодивата, с експромта си нервозен,
    домъкна цел Художник и стана сериознооо!
    Поетът насадил е погрешно впечатление,
    признавайки си своите, безпочвени съмнения,
    че в творческата „тройка” влезе ли жена,
    сал нему се отрежда „ощетената” страна.
    Ще трябва да поправи туй недоразумение,
    тутакси написвайки стих-опровержение...

    Простете мили братя, братя по перо,
    създадох ви проблем от деликатно естество!
    Зарад плетач един на бледи, постни рими,
    на всички, незаслужено, да ви излезе име.
    Няма застраховка, че къщната ни Муза,
    в главицата си сладка не е за нещо гузна.
    Но тъй е при художника, любещ се със четката,
    така е с музиканта, целуващ сал тромпетката.
    Славата на Пешо, май е надценена.
    Три бракосъчетания – по за девет дена(!)
    Художникът отсреща? – Познаваме се лично.
    Добро момче е, даже, бих казал – симпатично.
    Та, той ми е споделял, как неговото булче
    (на което във очите съзрях едни светулкиии...!),
    изразило несъгласие с Пешовий портрет
    (поръчан бил от него, в актов „свеж” сюжет),
    възкликвайки неволно пред гордата осанка:
    „Нарисувал си му сакса по-дълъг с осем санта!”
    И художникът се тюхкаше – аджеба, отгде ли,
    булчето наясно е, на инструментите с размера?

    Всички ний изпитваме понякога съмнение,
    съдейки навярно по свои изкушения.
    Нека да създаваме двупосочно рими,
    листа бял редувайки, защо не и с... килима(!)
    Таз благородна дейност изисква нещо просто -
    моливът ни требе да е здравата подострен!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...