Дори в съня си неуморни пак се Любим
По извивките меки
следвам нежни пътеки
и достигам места,
където пари плътта...
И изпивам със устни
тайни женски и вкусни.
Всичко твое разлиствам,
давам ти... но и искам...
Ти зовеш, аз не питам,
в теб съм вече, в общ ритъм -
Танц е, полет, наш свят,
стих във песен и цвят...
Всяка твоя въздишка
вик е, който ме иска,
и е чут, и не спирам
цялата да те имам!
Щом достигнем върха
сред небесни цветя,
във прегръдка заспиваме
и на сън... пак се имаме...
08.12.2024./09.12.2024.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
