Дориан Грей
Дориан Грей. Няма по-хубаво цвете
сред всички градини и горски поля.
На полския мак дори цветовете
не са тъй червени до твойта уста.
И слънцето крие се плахо зад облак
засрамено цяло, щом твойте коси
разроши немирен вятърът южен.
Блястят във окраски неземни лъчи.
Очите ти две теменуги са нежни
и гледат ме винаги смело небрежни
в тъмата на черни ресни...
С наслада рисувам портрета ти вечен,
а ти си оставаш за мен тъй далечен...
И Ангел, и Дявол почти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
