Jan 24, 2010, 8:45 PM

Дориан Грей

  Poetry
663 0 2



Дориан Грей. Няма по-хубаво цвете
сред всички градини и горски поля.
На полския мак дори цветовете
не са тъй червени до твойта уста.

И слънцето крие се плахо зад облак
засрамено цяло, щом твойте коси
разроши немирен вятърът южен.
Блястят във окраски неземни лъчи.

Очите ти две теменуги са нежни
и гледат ме винаги смело небрежни
в тъмата на черни ресни...

С наслада рисувам портрета ти вечен,
а ти си оставаш за мен тъй далечен...
И Ангел, и Дявол почти.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...