6.12.2008 г., 12:02

Досег - посветено на Hunt(Емилия Кирилова), с обич

3.3K 0 22
Танцуват дългоногите коне
с лудешка безразсъдност от сърце,
накъсват стръкове трева
и плуват във гора от синева.

Земята потреперва от екстаз-
подпалвана гора от самота,
засенчва на очите оня страх
на безутешния и сам ездач.

Знамение си... и с треперещ знак
в очите сини е победният ти праг,
отворен твоя земен, звезден храм-
Душа, в която влязъл е Човекът, знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...