Dec 6, 2008, 12:02 PM

Досег - посветено на Hunt(Емилия Кирилова), с обич

  Poetry
3.3K 0 22
Танцуват дългоногите коне
с лудешка безразсъдност от сърце,
накъсват стръкове трева
и плуват във гора от синева.

Земята потреперва от екстаз-
подпалвана гора от самота,
засенчва на очите оня страх
на безутешния и сам ездач.

Знамение си... и с треперещ знак
в очите сини е победният ти праг,
отворен твоя земен, звезден храм-
Душа, в която влязъл е Човекът, знам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...