Dec 6, 2008, 12:02 PM

Досег - посветено на Hunt(Емилия Кирилова), с обич

  Poetry
3.3K 0 22
Танцуват дългоногите коне
с лудешка безразсъдност от сърце,
накъсват стръкове трева
и плуват във гора от синева.

Земята потреперва от екстаз-
подпалвана гора от самота,
засенчва на очите оня страх
на безутешния и сам ездач.

Знамение си... и с треперещ знак
в очите сини е победният ти праг,
отворен твоя земен, звезден храм-
Душа, в която влязъл е Човекът, знам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...