aap (Ангел)
863 3590
28.01.2023 г., 18:37 ч.

Доспехи 

  Поезия
160 3 5

Доспехите ми, отесняха тез същите

който ми даряваха покой... тез дето

пазеха ми ревностно сърцето отъняха,

избледняха, протъркани от вой.

 

Уморих се да вярвам на думи

уморих се от пошлост, лъжи

уморих се от злобни очи.

Уморих се да се надявам!?

 

Но в мене сърцето все още ме кара

че трябва да вярвам в добрите очи

Очите на децата който обичам

И усмивките на мойте внуци.

 

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Тони за поставянето на стиха в любими,и споделеното разбиране!
  • Нищо друто не ни остава, освен да вярваме в доброто! И аз се уморих...
  • Радвам се много ,момичета че споделихте стиха с мен,Пчеличке🐝 и за любими,Миночка!🌷🌷🌷
    И на теб,Младене,Приятелю за поставянето на стиха ми в любими!!!
  • Щастливец си, Ангел! Имаш внуци, които правят денят ти прекрасен!
    Хубав стих!
  • Точно така.
    Поздрави от една 🐝
Предложения
: ??:??