Доспехи
Доспехите ми, отесняха тез същите
който ми даряваха покой... тез дето
пазеха ми ревностно сърцето отъняха,
избледняха, протъркани от вой.
Уморих се да вярвам на думи
уморих се от пошлост, лъжи
уморих се от злобни очи.
Уморих се да се надявам!?
Но в мене сърцето все още ме кара
че трябва да вярвам в добрите очи
Очите на децата който обичам
И усмивките на мойте внуци.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados
