28 ene 2023, 18:37

Доспехи

  Poesía
394 3 5

Доспехите ми, отесняха тез същите

който ми даряваха покой... тез дето

пазеха ми ревностно сърцето отъняха,

избледняха, протъркани от вой.

 

Уморих се да вярвам на думи

уморих се от пошлост, лъжи

уморих се от злобни очи.

Уморих се да се надявам!?

 

Но в мене сърцето все още ме кара

че трябва да вярвам в добрите очи

Очите на децата който обичам

И усмивките на мойте внуци.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Тони за поставянето на стиха в любими,и споделеното разбиране!
  • Нищо друто не ни остава, освен да вярваме в доброто! И аз се уморих...
  • Радвам се много ,момичета че споделихте стиха с мен,Пчеличке🐝 и за любими,Миночка!🌷🌷🌷
    И на теб,Младене,Приятелю за поставянето на стиха ми в любими!!!
  • Щастливец си, Ангел! Имаш внуци, които правят денят ти прекрасен!
    Хубав стих!
  • Точно така.
    Поздрави от една 🐝

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...