27.12.2011 г., 23:57

Достатъчно...

1K 0 12

Достатъчно се унижавах...

Достатъчно права в живота си ти давах.

И в клетката достатъчно живях.

Дошъл е миг - крилете си да залепя.

Защото птиците във клетки не виреят.

И без криле не могат да летят...

А птицата, затуй родена е -

да може да лети!

Достатъчно пълзях.

Бях жива... и не бях...

Не дишах... тлеех...

Не горях...

А исках...

Но сега съм силна!

Зaщото някъде дълбоко

в сърцето си бях скрила

една вълшебна капчица любов.

И нея недосегната опазих

от клетката, от злобата, от мрака.

Любов - неземна, животворна.

Любов - към красотата на света.

Това не може никой да ми вземе!

Защото има сила тя - вълшебна!

 

27.12.2011 г.                      Bloom

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Любов - неземна, животворна.

    Любов - към красотата на света.

    Това не може никой да ми вземе!

    Защото има сила тя - вълшебна!"
    .....................................................................
    Вълшебен стих,сътворен много оригинално и талантливо! Красиво и оптимистично звучи! ПОЗДРАВИ!
  • Имаш ли любов, дори и капчица да е, имаш всичко!
    Поздрав!
  • Благодаря ви: Агоп, Мина! Поздравче и за вас!
  • Веси много харесах!Поздрав!
  • любовта е наистина най голямата сила, Веси!
    за много години!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...