Dec 27, 2011, 11:57 PM

Достатъчно... 

  Poetry
795 0 12

Достатъчно се унижавах...

Достатъчно права в живота си ти давах.

И в клетката достатъчно живях.

Дошъл е миг - крилете си да залепя.

Защото птиците във клетки не виреят.

И без криле не могат да летят...

А птицата, затуй родена е -

да може да лети!

Достатъчно пълзях.

Бях жива... и не бях...

Не дишах... тлеех...

Не горях...

А исках...

Но сега съм силна!

Зaщото някъде дълбоко

в сърцето си бях скрила

една вълшебна капчица любов.

И нея недосегната опазих

от клетката, от злобата, от мрака.

Любов - неземна, животворна.

Любов - към красотата на света.

Това не може никой да ми вземе!

Защото има сила тя - вълшебна!

 

27.12.2011 г.                      Bloom

 

© Веси Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??