Достатъчно се унижавах...
Достатъчно права в живота си ти давах.
И в клетката достатъчно живях.
Дошъл е миг - крилете си да залепя.
Защото птиците във клетки не виреят.
И без криле не могат да летят...
А птицата, затуй родена е -
да може да лети!
Достатъчно пълзях.
Бях жива... и не бях...
Не дишах... тлеех...
Не горях... ...