Достатъчно се унижавах...
Достатъчно права в живота си ти давах.
И в клетката достатъчно живях.
Дошъл е миг - крилете си да залепя.
Защото птиците във клетки не виреят.
И без криле не могат да летят...
А птицата, затуй родена е -
да може да лети!
Достатъчно пълзях.
Бях жива... и не бях...
Не дишах... тлеех...
Не горях...
А исках...
Но сега съм силна!
Зaщото някъде дълбоко
в сърцето си бях скрила
една вълшебна капчица любов.
И нея недосегната опазих
от клетката, от злобата, от мрака.
Любов - неземна, животворна.
Любов - към красотата на света.
Това не може никой да ми вземе!
Защото има сила тя - вълшебна!
27.12.2011 г. Bloom
© Веси Василева All rights reserved.
Любов - към красотата на света.
Това не може никой да ми вземе!
Защото има сила тя - вълшебна!"
.....................................................................
Вълшебен стих,сътворен много оригинално и талантливо! Красиво и оптимистично звучи! ПОЗДРАВИ!