15.11.2012 г., 22:58

Достатъчно ми е...

929 0 11

"Хората търсят... половинката си, за да създадат едно цяло.

Но когато я намират, губят... главата си.

Изводът е, че на човека винаги нещо... не му стига."

Прочетено нейде в Нета




 А на мен...

Достатъчно ми е...

Да зная, че те има...

Че си добре...

Да те усещам...

Със снега през зимата...

Във Вятъра през лятото...

Във синьото на пролетно небе...

А есента...

Във шумата на паднали листа.

В мъглата...

Дори в навъсеното облачно небе...

Достатъчно ми е...

„Здравей!” да кажеш...

Да ме погъделичкаш, лекичко  да ме погалиш...

Да ме разсмееш, да ми се усмихнеш...

Достатъчно ми е...

Че те сънувах...

Разхождаме се заедно  по Шанз-Елизе...

Да, да... и после пихме...

някъде край Сена...

Заедно  кафе...

Достатъчно ми е...

Снощи...

И... повече от „много е  добре”...

Достатъчно ми е...

да правя  с тебе простички неща...

Достатъчно ми е...

 че те обичам...

не знам защо...

но...бказвайки го...

... сричам...

достатъчно ми е...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички посетили и подписали се тук!Пожелавам ви от всичко достатъчно!
  • Споделям възгледа ти! Любовта в простичките неща - усмивката в мълчание, пожелаване за "светъл ден", мисъл отправена с любов...Много ми хареса! Поздрав!
  • Поздрави и от мен!
  • Дори и да ни делят морета, океани, достачно ми е да знам!
    На една мисъл разстояние сме!
    Комплименти Ирен!
  • хубаво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...