15 нояб. 2012 г., 22:58

Достатъчно ми е...

921 0 11

"Хората търсят... половинката си, за да създадат едно цяло.

Но когато я намират, губят... главата си.

Изводът е, че на човека винаги нещо... не му стига."

Прочетено нейде в Нета




 А на мен...

Достатъчно ми е...

Да зная, че те има...

Че си добре...

Да те усещам...

Със снега през зимата...

Във Вятъра през лятото...

Във синьото на пролетно небе...

А есента...

Във шумата на паднали листа.

В мъглата...

Дори в навъсеното облачно небе...

Достатъчно ми е...

„Здравей!” да кажеш...

Да ме погъделичкаш, лекичко  да ме погалиш...

Да ме разсмееш, да ми се усмихнеш...

Достатъчно ми е...

Че те сънувах...

Разхождаме се заедно  по Шанз-Елизе...

Да, да... и после пихме...

някъде край Сена...

Заедно  кафе...

Достатъчно ми е...

Снощи...

И... повече от „много е  добре”...

Достатъчно ми е...

да правя  с тебе простички неща...

Достатъчно ми е...

 че те обичам...

не знам защо...

но...бказвайки го...

... сричам...

достатъчно ми е...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички посетили и подписали се тук!Пожелавам ви от всичко достатъчно!
  • Споделям възгледа ти! Любовта в простичките неща - усмивката в мълчание, пожелаване за "светъл ден", мисъл отправена с любов...Много ми хареса! Поздрав!
  • Поздрави и от мен!
  • Дори и да ни делят морета, океани, достачно ми е да знам!
    На една мисъл разстояние сме!
    Комплименти Ирен!
  • хубаво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...