5.02.2014 г., 20:36 ч.

Достатъчност 

  Поезия » Философска
641 0 2

Достатъчност

Пренесена в поредното безвремие,
между два свята в мрачното съвремие.
Прилепнала съм в немите души,
Забулена съм... здрач сълзите изсуши.

Приплъзвам се във следващата бездна,
 а погледът ми в нея... тъмна и беззвездна!
 Рея се няма в моята достатъчност,
сред сенките с измислена порядъчност.

Загърната във вихъра на ветровете,
потънала във бурите на снеговете
 ... топяща съм... в пътеките на водите
 ... там в прибоя на скалите.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??