Достатъчност
Достатъчност
Пренесена в поредното безвремие,
между два свята в мрачното съвремие.
Прилепнала съм в немите души,
Забулена съм... здрач сълзите изсуши.
Приплъзвам се във следващата бездна,
а погледът ми в нея... тъмна и беззвездна!
Рея се няма в моята достатъчност,
сред сенките с измислена порядъчност.
Загърната във вихъра на ветровете,
потънала във бурите на снеговете
... топяща съм... в пътеките на водите
... там в прибоя на скалите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
