Feb 5, 2014, 8:36 PM

Достатъчност 

  Poetry » Phylosophy
594 0 2

Достатъчност

Пренесена в поредното безвремие,
между два свята в мрачното съвремие.
Прилепнала съм в немите души,
Забулена съм... здрач сълзите изсуши.

Приплъзвам се във следващата бездна,
 а погледът ми в нея... тъмна и беззвездна!
 Рея се няма в моята достатъчност,
сред сенките с измислена порядъчност.

Загърната във вихъра на ветровете,
потънала във бурите на снеговете
 ... топяща съм... в пътеките на водите
 ... там в прибоя на скалите.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??