Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
23.11.2013 г., 20:48 ч.

Достойнството 

  Поезия » Философска
1133 1 4

Хората влизат в твоят живот
сетне излизат от него...
Всеки има своя подход,
едни със скромност, други със его..
Някои от тях си струват и... грях
и ти се ще - да ги да задържиш,
даже смело се бориш за тях,
готов си на всичко - да устоиш.
Не всички обаче, трябва да пазиш,
дори душата ти гола да видят,
в своята болка дори и да лазиш, 
някои от тях - остави да си идат...
Това е важен урок, приятелю мой,
трябва своя подход да намериш,
че някак да можеш да разбереш - кой,
до теб да оставиш без да "трепериш."
Кой дава стойност на твоят живот?
И кой е до теб, за да я отнеме?
Вторият, продай като ненужен имот,
свали го от себе си, като бреме...
Не прави неща - защото... "ТРЯБВА!"
Откажи се от тях в точното време...
Щом има емоции, които те грабят,
не стой пред живота и ти на колене.....

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъдро и истинско!
  • Ей братле, това е страхотно!
  • Най-добрия подарък
    съдбата ти прави,
    щом те срещне с предателство.
    Нищо, че земята изчезва под теб,
    ще си намериш друга.
    Има толкова плаващи пясъци...
    околовръст обаче е твърдо!
  • Усетил и видял си я, приятелю,
    онази тънка линия червената,
    която не желаеш да прекрачиш
    защото се плете от недоверие,
    но от приятели фалшиви ще те пази.
Предложения
: ??:??