valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
10.05.2023 г., 7:32 ч.

Достойнството ми е позор 

  Поезия
310 2 2


В калта очите не потапям.
Аз вярвам още в чудеса.
Едното чудо щом отпратя,
овесвам друго на врата.

Нямам време да се цапам
в неведомият земен път.
Навярно и греша понякога,
но вълци нека грях ядат...

Корят ме вежи и невежи,
че крив съм бил и неразбран.
Един поне да отбележи,
дали съм гордост или срам...

Но доблестта под камък дреме
и никой няма интерес
да бръкне там и да я вземе,
повярвал във едната чест.

Стоя самотен като врана,
но в кал не спирам своя взор.
Не бъркайте в гнояща рана.
Достойнството ми е позор.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Корят ме вежи и невежи,
    че крив съм бил и неразбран.
    Един поне да отбележи,
    дали съм гордост или срам..."

    Припознах се.
  • Доблестно стихотворение, в което има вяра, чест и любов, но не и позор.
Предложения
: ??:??