Дотогава
Беше писано: "Той е начало!"...
Захладня и дори заваля...
Чух молитви: "Пази от пожари,
тая малка свещенна земя!..."
И не знам колко българско има,
но смили се и прати дъжда...
Пак димят гори непростимо
и напомнят, че голям е грехът...
От небето се сипе водата,
а земята гори като Ад...
В политическа криза страната
се предлага на пошлия свят.
А ония с усмивка лукава,
заявяват, че мислят за нас...
Всеки акт е причина за слава,
но и славата има анфас...
Всеки Ад е молитва от Рая!
Само Бог с правота ще реши
кой успява щастливо накрая...
Дотогава - страната гори!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
